Новите пробиви в лечението на неврологични заболявания

1. Генна терапия: революция в лечението на неврологични състояния 

Генната терапия е един от най-обещаващите в дългосрочен план лечения, на тези и много други заболявания, тъй като се цели “изкореняване” на проблема в зародиш като се “поправят” увредени или липсващи гени предизвикващи или предразполгащи към развитието на някои заболявания. Един от най-големите успехи в тази област е лечението на спинална мускулна атрофия (СМА) с лекарство като Zolgensma. 

• Как работи: Генната терапия включва доставяне на функционално копие на дефектния ген в клетките, така че те да могат да функционират правилно. 

• Влияние: За състояния като СМА, които доскоро имаха ограничени възможности за лечение, генната терапия може значително да подобри мускулната функция и да забави прогресията на болестта. 

• Бъдещи приложения: Учените проучват използването на генна терапия за болест на Хънтингтън и амиотрофична латерална склероза (ALS) - болестта, от с която е бил диагностициран и Стивън Хокинг,един от най-великите умове ходили по тази земя, и от която той страдаше до своята смърт през 2018г. 

Текущи изследвания: Все още обаче се работи върху начина на прилагане на такъв тип тарапия, така че да се намалят страничните им ефекти. 

2. Напредък в стволовите клетки 

Лечението на заболявание като исхемичен мозъчен инсулт, болест на Паркинсон и множествена склероза пък са едни “кандидати” за лечение със стволови клетки. 

• Как работи: Стволовите клетки се въвеждат в засегнатите зони на мозъка или гръбначния мозък, където спомагат за регенерация на тъканите и заздравяване. 

• Пробив: Клинично проучване, публикувано в The Lancet Neurology показа, че пациенти, получили трансплантация на стволови клетки след инсулт, са подобрили моторните си функции, което е намалило  тяхната инвалидност. 

• Предизвикателства: Все още се работи върху правилното им приложение за да се избегнат ефекти като например “отхвърляне” на трансплантираните клетки. 

Обещаващи перспективи: При болест на Паркинсон се тестват стволови клетки, произвеждащи допамин, за да заменят увредените клетки. 

3. Нови лекарства за болестта на Алцхаймер: забавяне на когнитивния спад 

Сред едно от най-трудните за лечение и същевременно едно често срещано  и инвалидизиращо заболяване е болестта на Алцхаймер. През последните години имаше пробив в лечението на това коварно заболяване. Одобрението на Lecanemab (Leqembi), антитяло срещу амилоидни плаки, дава нова надежда за лечението на хора страдащи от Алцхаймер. 

• Как работи: Lecanemab намалява натрупването на амилоидни плаки в мозъка, които се считат за основен фактор за развитието на болестта на Алцхаймер. 

• Клинични изпитвания: Проучванията показват, че лекарството може да забави когнитивния спад при пациенти в ранен стадий с до 27%. 

• Бъдеще: Учените изследват комбинирани терапии, които ще се борят както с амилоидните плаки, така и с тау протеините за по-комплексен подход към лечението. 

Влияние: Ако бъде потвърдена ефективността му, Lecanemab може да постави основите за ново поколение лекарства за Алцхаймер. 

4. Мозъчни-компютърни интерфейси (BCIs) за възстановяване на двигателни функции 

Напредъкът в новите технологии дава началото на една нова ера в лечението на пациенти с парализа вследствие на различни причини като например - мозъчен инсулт, травми или различни невродегенеративни заболявания. Това са така наречените -мозъчно-компютърни интерфейси (BCIs). 

• Как работи: BCI устройствата включват имплантиране на много тънки електроди в различни части на мозъка, които улавят невроналната активност и я превеждат в команди за управление на външни устройства компютри или роботизирани протези. 

• Наскоро постигнат успех: Благодарение на тези нови технологии, парализиран човек, успя да контролира курсора на компютър, буквално само със силата на мисълта си. 

• Приложения в неврологията:В момента все още се проучва възможността тази технология да се използва за подобряване на качеството на живот на хора с редица неврологични заболявания. 

Бъдещи перспективи: С напредъка на технологията BCIs могат да предложат животопроменящи решения за хора със сериозни двигателни увреждания след инсулт или травматични увреждания на нервите и мозъка. 

5. Персонализирани лечения с изкуствен интелект (AI) 

Изкуственият интелект (ИИ) започва бавно, но сигурно да навлиза в лечението и диагностицирането на пациенти с различни неврологични заболявания , като се разработват разнообразни модели на ИИ помагащи на лекарите с тълкуването на рентгеновата диагностика и такива помагащи на лекуващите лекари да изготвят индивидуални терапевтични планове на своите пациенти. 

• Как работи: Сложните алгоритми на АI успяват да анализират огромни количества данни за пациентите - образна диагностика, генетични изследвания и придружаваща документация за да успеят да помогнат на лекарите да изберат най-подходящият подход лечение за техните заболявания. 

• Пример: Например опитва се приложението на изкустен интелект при епилепсия, при който моделът ще анализира пристъпите (честота, продължителност, време от денонощието) за да помогнат с персонализиране на медикаментозните режими при лечението на това заболяване. 

• Болест на Паркинсон: ИИ се използва за предсказване (до колкото това е възможно разбира се) на това кои пациенти с болест на Паркинсон, биха били добри кандидати за дълбоко-мозъчна стимулация (DBS). 

Възможности: Персонализираната медицина, водена от изкуственият интелект, може да бъде истинска революция в медицината, като доставя правилното лечение на точния пациент в точното време. 

6. Неинвазивни техники за мозъчна стимулация 

Техники като транскраниална магнитна стимулация (TMS) и транскраниална директна електрическа стимулация (tDCS) придобиват популярност като нови неинвазивни методи за лечение на някои неврологични заболявания. 

• Как работи:  

• TMS: Използва магнитни полета за стимулиране на нервните клетки в мозъка и към момента се проучва неговата полза при депресивни състояние и болест на Паркинсон. 

• tDCS: Изпращат се слаби електрически стимули към определени области на мозъка за модулиране на невроналната активност в тези области. 

• Обещаващи резултати: Проучвания показват, че тези техники могат да подобрят двигателните функции при пациенти, преживели инсулт, и да облекчат симптомите на депресия и тревожност. 

Бъдещи изследвания: Учените проучват как комбинирането на тези методи, с до сега използваните методи в лечението на тези заболявания, може да ускори възстановяването на пациентите. 

Финални мисли: Нова ера в неврологията 

През последните години невронауката навлезе в нова ера на иновации, които дават надежда на пациенти със състояния, смятани в миналото (в някои случаи не толкова далечното минало) за нелечими или най-малкото трудни за лечение. От генната терапия до персонализираните AI решения, тези постижения ни показват защо медицината и технологията в бъдеще ще са неразделни. 

С разширяването на клиничните проучвания и усъвършенстването на терапевтичните методи, бъдещето на медицината обещава още по-ефективни и достъпни решения, които ще променят живота на пациентите и техните близки. 

Източници: 

Gardner, J. (2007). Gene Therapy Helps Parkinson's in Phase I Trial. Clinical Psychiatry News, 35, 48. https://doi.org/10.1016/s0270-6644(07)70549-0. 

Gowing, G., Svendsen, S., & Svendsen, C. (2017). Ex vivo gene therapy for the treatment of neurological disorders.. Progress in brain research, 230, 99-132 . https://doi.org/10.1016/bs.pbr.2016.11.003. 

Tabernig, C., Lopez, C., Carrere, L., Spaich, E., & Ballario, C. (2018). Neurorehabilitation therapy of patients with severe stroke based on functional electrical stimulation commanded by a brain computer interface. Journal of Rehabilitation and Assistive Technologies Engineering, 5. https://doi.org/10.1177/2055668318789280. 

Dai, A. (2024). Brain computer interface for the treatment of neurodegenerative diseases. E3S Web of Conferences. https://doi.org/10.1051/e3sconf/202455305010. 

Guidetti, M., Bertini, A., Pirone, F., Sala, G., Signorelli, P., Ferrarese, C., Priori, A., & Bocci, T. (2022). Neuroprotection and Non-Invasive Brain Stimulation: Facts or Fiction?. International Journal of Molecular Sciences, 23. https://doi.org/10.3390/ijms232213775.